Начало / Новини / Валери Пеев и жуженето в кошера

Валери Пеев и жуженето в кошера

Валери Пеев и жуженето в кошера

Трудно е да се видя с Валери. Уговаряме се поне четири пъти да се чуем и да определим часа и мястото на срещата, но все нещо се случва. Валери Пеев наистина е много зает – по няколко пъти в месеца минава разстоянието от София до Варна, за да може да се грижи за бизнеса си. Във Варна се намира големият му магазин за машини и консумативи за пчеларството и това не е случайно. Добруджа е най-големият и значим район за пчеларите заради многото зърнени полета наоколо и подходящите климатични условия.

Валери ме посреща в едно малко, но уютно кафене в един софийски квартал.
Този трийсет и две годишен мъж е близо до пчелите от дете. Детството му преминало в жужене, разнасяне на медени пити насам-натам и безстрашно бъркане в каците с мед. Като пораснал, завършил международни икономически отношения във Варна. С пчеларство се занимава от около осем години. Преди седем става представител на италианската фирма за производство на пчеларско оборудване „Лега“ и тази крачка в работата му следвало да бъде наистина големият ход напред. Днес Валери все още поддържа представителството и търгува с продуктите на италианската фирма, но истината е, както казва самият той, че в сектора нищо не се е развило за добро. Според него в този вид дейност България изостава с 20-30 години от света.
Мдаа…

Всъщност не съм подготвена да чуя толкова песимистична прогноза и затова задавам въпросите си така, че да стимулирам позитивни отговори. „Какво добро да ти кажа… Искам с това да се занимавам, и то тук.“
Питам Валери какъв е идеалният според него вариант за развитието на пчеларството и как той лично си представя добрия развой на тази история.

„Знаеш ли, казва ми той, пчеларството е работа, която се извършва от определени хора, които наистина имат страст към това. В България има около 40 хиляди пчелари, като много голяма част от тях имат просто по няколко кошерчета и произвеждат мед предимно за домашните си нужди. Има една друга част от пчеларите – с около стотина-двеста кошера и те искат да хранят семействата си именно с пчеларство. Болшинството от тези хора нямат икономическо образование, не са специалисти по търсене на парични средства, на финансиране и балансиране на бюджет. Те произвеждат, както са се научили от своите баби и дядовци. Моята роля би била да им помогна да оптимизират работата. Представи си например една машина – центрофуга, която изважда меда от питите пъти по-бързо, отколкото като се извършва ръчно. Ето затова би била полезна моята намеса. Е, тук идва проблемът. Тези хорица, които се грижат за малките си пчелни семейства и тяхната продукция, нямат нужните пари, за да оборудват по съвременен начин производството си. Трябва да се появи държавата или съответният фонд за подпомагане, който да даде пари на този човечец да си купи машините и да произвежда по-лесно, по-бързо и по-качествено. Истината обаче е, че държавата ти поставя неизпълними условия. Например искат от горкия пчелар да има ей така изведнъж, да кажем, 20 рамки в един кошер, а пък той има 10. Казват му, че не е изпълнил условието, и не му дават субсидия. Но това е като да питаш един животновъд защо кравата му е още на една година, а не е на три! Ами нали този човек трябва да отгледа семейството пчели, то да порасне, да се развие, да заработи – то не става от днес за утре, не е с натискане на копче.“

Валери изговаря това на един дъх. Докато си поеме въздух, успявам да го попитам дали поне българският мед е познат на световния пазар.

„Какво говориш? Като държава ние сме на второ място в света по разнообразие на билки и ароматни треви. Затова медът, който се произвежда тук, е невероятно вкусен и ароматен. Но какво се случва в един добър немски супермаркет например? За меда, който продават там под някакви си търговски марки, си има точна пропорция – по-голямата и основна част е китайски мед – те са на първо място по производство на мед в света. След това малко аржентински мед – вторият световен лидер в областта. И накрая идват едни много важни 15 процента, които са не друго, а български мед! Слагат го за вкус – като подобрител! Само че това никой не го знае, никъде не пише, че медът е български.“

Според статистиката в България се произвеждат около 6-8 хил. тона мед годишно. Реално той е повече заради производителите, които не регистрират дейността си пред държавата.

Искаше ми се тази история да завърши оптимистично, защото чисто литературно някак си е красиво един трийсет и две годишен млад мъж да е в пчеларския бизнес и това да го кара да се чувства удовлетворен и на мястото си. Само че на тръгване Валери ми казва: „Хайде дано да ни чуят сега и от твоето списание! Все пак трябва да го четат жени, които имат отношение и към бизнеса, но и към добрата и чиста храна…“

Вечерта един приятел ми разказва как във Франция пчелите взели да напускат масово кошерите си по селата и се местели в градовете. Причината са пестицидите в растенията. И понеже пчелите не могат да се хранят с пестициди, отиват в големите градове, където цветята и растенията са чисти. Оттам не могат да опрашват останалите култури и съответно целият земеделски бизнес търпи загуби.

Само да припомня, че Айнщайн е казал, че когато пчелите изчезнат, човешкият род ще се затрие до 4-5 години…

Какво е:
> В момента пчеларството не се субсидира директно от държавата.
> Останалите животновъдни области имат държавна субсидия, която е подпомогната сега от допълнителна сума заради кризата. Не и пчеларството.
> България не е облагала с данъци пчеларството дори по време на войни. Днес то е обложено с данъци.
> Преди година пчелните семейства у нас са били около 715 хиляди. Днес са около 616 хиляди. За една година сме обеднели с цели 100 хиляди пчелни семейства.
> Освен данъците пчеларите трябва да плащат и увеличени осигуровки. Реално е те просто да спрат да плащат каквото и да било и да не регистрират бизнеса си или да го закрият.

Какво трябва да бъде:
> Пчеларството да стане приоритет в държавната аграрна политика.
> Пчелите да се обявят за защитен вид, защото изчезват шеметно.
> Пчеларството да се субсидира от държавата.
> Пчелините да се обявят за защитена зона.
> Да се контролира пръскането с пестициди и да се третират културите с препарати, щадящи пчелите

от дневник

Повече за admin

Коментирай

Е-пощата ви няма да бъде разгласявана.Маркираните полета са задължителни за попълване. *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Върни се горе ^