Биологичното земеделие намира все по-голямо приложение в страните от Западна и Централна Европа. Много добри условия за производство на екологично чисти плодове и зеленчуци има и в България, макар че това производство у нас е сравнително малко познато и нерегламентирано.

Българският пчелен мед е сред най-добре представените продукти на пазара на Европейския съюз и като такъв има своето място в развитието на биологичното земеделие…

При биологичното пчеларство, качеството на пчелните продукти се гарантира от утвърдени стандарти за производство, преработка и търговия, системи за инспекция, сертификация и етикетиране, основани на международно признати принципи и норми. Такива са изискванията на ИФОАМ, международна организация, която изработва документите и принципите на биологичното производство. Директива 2092/91 на Европейския съюз дава зелена улица на правното регламентиране на биологичното земеделие, включително и на пчеларството в страните от ЕС. Нашата страна е асоцииран член на ЕС и като такава ще трябва да спазва изискванията и да прилага нормативите на тази наредба по отношение на биологичното производство на пчелни продукти.

Според каноните на биологичното пчеларство,използваният инвентар /коиери, восъчни основи/ не трябва да съдържа синтетични бои, химикали, разредители и дезинфекционни средства.

В България, за биологично пчеларство се заговори в последните няколко години и затова направеното е все още твърде малко. Като отправна точка можем да смятаме изминалата 2000г. , когато в Еленския регион се проведе първият семинар по биологично пчеларство. В работните материали на семинара бяха включени опитът и препоръките на Агроекологичния център в гр. Пловдив, с ръководител проф. С. Каров.

В продължение на около година се проведоха редица срещи между членове на пчеларската общност от региона, представители на местната администрация и общинското ръководство, в резултат на което се очертаха пътищата на развитие на този алтернативен вид пчеларство. Идеята наистина заслужава внимание, тъй като поне 10 процента от българските пчелари могат да се включат в екологичното производство, защото в България има много подходящи места- Предбалканът, цялата зона около Стара планина,Западните покрайнини, Странджа…

В момента , с активното съдействие на областната пчеларска организация и на председателя на В. Търновския пчеларски съвет -Т. Найденов, над 20 пчелари от областта се обединиха около идеята да развиват биологично пчеларство и да дадат своя принос в добиването на чист балкански пчелен мед. Последната работна среща по проблемите на лекарствените средства за биологичното пчеларство се проведе във В. Търново на първи юни 2001. Предстои участие в Пчеларския събор на 18 август във В. Търново, където ще се дискутират и проблемите пред българските производители на биологичен мед.

Пчеларите от региона са си поставили няколко амбициозни задачи:

• създаване на учебен център, с основна насоченост към проблемите на биологичното пчеларство. Тук трябва да се проверят и реализират идеите за биологичен начин на отглеждане на пчелите и производство на биологичен пчелен мед;
• организиране на срещи със сродни организации от други страни, обмяна на опит и информация, пътуващи семинари, обучение в напредналите в това отношение страни и др. ;
• създаване на организация на производители, с крайна цел подобряване на реализацията на произвежданите пчелни продукти, подобряване на качеството на опаковките, етикетите, представянето и маркетинга на биологичния мед;
• съчетаване на общинската стратегия за регионално развитие с възможностите на пчеларите, подпомагане на тяхното развитие, включително и в областта на селския туризъм;
• по-тясно сътрудничество с Българския пчеларски съюз, Асоциацията на професионалистите пчелари, Националната развъдна асоциация и др. Подобряване на сътрудничеството с медиите – особено с пчеларските издания.

Еленските пчелари, и особено председателят на дружеството Иван Стефанов могат да се гордеят с това, че направиха първите стъпки в това трудно начинание, че са първи в България и че те ще са тези които първи ще представят своя продукция в Европейския съюз като чист български екологичен пчелен мед.

Както при всяко ново начало, така и при биологичното пчеларство има трудности. Най-тривиалната от тях е , че в Балкана пашата е продължителна, но слаба. А при тази практика, подвижно пчеларство не се допуска, което води до намаляване на добивите.

Трудности ще има и в бъдеще, но с общи усилия пионерите в биологичното пчеларство ще ги преодоляват и ще привличат все нови и нови последователи, така че 2-3 години 5% от българския пчелен мед да носи знака за биологично чиста продукция.

» Димо Димов е роден в гр. Елена. Работил е като изпълнителен директор на „Агропчел“ АД. Пчелар с 20 годишен опит. Изучава екологичните производствени технологии на унгарските пчелари, които произвеждат и продават на цени от 40 до 80 % по-високи от тези на обикновения мед. Ползвайки най-ценното от унгарския опит, той започва да развива собствен бизнес.
Пчелинът му се намира в бащиното му село Средни колиби, община Елена. Той е първият в България с подписан протокол /18 юли 2000 г. / за инспекция и сертификация за екологични пчелни продукти.