Валери Цеков, пчелар от с. Старопатица
Все още няма приет закон за браншовите организации в България, който да определи, кой има право да представлява пчеларите пред държавата и че в една браншова организация трябва да членуват заинтересованите пчелари, но те да са регистрирани земеделски производители – хора, които са легитимни и хора, които си плащат данъците и осигуровките и градят държавността ни.

Сегашните съюзи са една сбирщина с болшинство от хора, които са изцяло в сивата икономика. Хора, които са родени в една порочна соц-система, израстнали, работили за „милия“ работодател държавата и сега с добри пенсии. Хора, които през целия си живот са „лапали“, без да дават и сега скрити зад някое къоше продават „пчелен мед“ на ниски цени с неясен произход, без проби, без регистрации, каквито е необходимо, само и само да припечелят от незаконните 10-ина пчелни семейства, за да си доглавят някой лев за фонда „И аз съм човек“. Не стига, че ни излагат с тротоарната си търговия, тези за мен донякъде нагли хора имат бетонни „социални“ убеждения и продължават да живеят с миналото и с дар слово да се налагат пред останалите пчелари с отживелиците на системата на „вождовете“. Система, при която някой отгоре да свърши цялата работа, а ние да плуваме по течението. В основата на всичко е анархичното ни, дори
робско мислене. А при това е невъзможно създаването на гражданско общество. И ето идеалната среда за управляващата вихрушка – Разделяй и Владей! Следва големите предприемачи (далавераджиите) да се възползват с минимални усилия дори и без корупция.
Липсата на закон за браншовите организации, които да ни представляват пред държавата, има видими негативи. Двете наредби Наредба № 27 ОТ 2002 Г. ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА (ДВ, БР. 70 ОТ 2002 Г.) и НАРЕДБА № 15 от 8 април 2004 г.
за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (Обн., ДВ, бр. 47 от 01.06.2004 г., изм. доп. ДВ бр. 82/19.09.2008 г.) си противоречат . А именно в едната наредба пчелните семейства се регистрират и в кметството, а в другата се регистрират само в Агенцията по храните.
Имам доказателства за видима некомпетентност (или работа през пръсти от екипа му, небрежност) от страна на министър М. Найденов по Наредба № 15, доказателствата са подписани от самия него. Когато най-голямата фирма, която държи земята от Черно море до Връшка чука (цялата Дунавска равнина) пръскаше царевицата със самолет без да ни беше уведомила по надлежния ред с надлежното писмо се оказа, че не са пръскали . С видимо подправен и замъглено копиран документ от летището, фирмата се оправдава, че на тази дата не е пръскал самолет. Излиза че цяла Старопатица сме видяли НЛО, но в дневника на фирмата беше отбелязано още едно пръскане, за което нямаше никакво уведомително писмо, и администрацията на министъра не сметна това за нарушение, тъй като ние не предявихме такова писмо, защото не знаехме за това пръскане. Ние ли пчеларите трябва да контролираме спазването на Наредба № 15 или Агенцията по храните сектор Растителна защита? Какво правят всички тези държавни храненици, които споменах по-горе? Май все още важи правилото „ Учи мама, за да не работиш!“
По Програмата за развитие на селските райони мярка 121 не е съобразена с пчеларите, при което те трябва да отглеждат минимум 10 дка фуражни култури, които не са им нужни за изхранване на пчелите. Това е като да подковеш жабата. Мярка 112 не съобразява също пчеларите и е записано в чл. 14 д от Наредбата за създаване на стопанства на млади фермери че бенефициентите е недопустимо да преминават от животновъдство към растениевъдство изцяло и обратното, но за пчеларите не може да се разбере важи ли това правило и ако важи защо пчеларя трябва да развива пчеларската си дейност със садене и копаене на царевица и отглеждане на трайни насаждения, които по-скоро ще му попречат за развитието на пчеларската ферма, която се състои от армия летящи работнички, помагащи на останалите браншове чрез опрашителната дейност. Мисля,че е отминало времето на девиза „специалист по всичко“ . Земеделските производители са предимно хора от работническата класа , а не менъджери управляващи големи фабрики и разни шир потреби в тях.
Относно тригодишната пчеларска програма – дори и наум може да пресметнем, че сегашните регистрирани пчелни семейства в България може да получат до 10 % от цената на един празен кошер. Примерно, ако един пчелар има 100 кошера той всяка година ще получава пари да закупи нови 10 празни сандъка, за да подмени старите. Това ще е така, ако е добра годината. Ако е лоша – той ще вложи парите за възстановяване на пчелните семейства, с което ще потърси свободния пазар, а не пазара който тригодишната пчеларска програма го постави в рамка с наложени цени, което е грубо вмешателство в пазараната икономика. Когато държавата налага цени, пазарната икономика няма място, дори да показва някакви стойности, някакви коментари – всичко това влияе на пазарната икономика.
Наредбата за директни продажби ни ограничи да продаваме пчелен мед само в региона. България е една шепа народ , а хората от двумилионната столица нямат достъп до директните доставки на нашите пчелни продукти и консумират преработеният мед от големите фирми с унищожени витамини и ензими.
Дори един кържав ветеринарен дневник проект на Г. Ганчев е като бозаджийско тефтерче, отрупано с печати, при което липсва графа за зимната смъртност и оттам започват уведомителни писма от ДФЗ за неточности в дневника и обяснения от наша страна защо сме зазимили 80 пчелни семейства, а сме изпролетели с 40 (примерно), поради липсата на една графичка за зимната смъртност или както някои казват синдрома на празния кошер.
Браншовите организации играят някаква роля в пчеларството, но в повечето случаи е „кофти“ роля. Колкото и да се стараят организациите напредък няма да има, защото демокрацията ни е на доста ниско ниво. Липсва гражданския диалог за важните на бранша проблеми и „придобивки“.
Ако се приеме закона за браншовите организации на производители на земеделска продукция ще вкара в ред нещата и ще изкара сивата икономика на светло. Според мен
проектозаконът е добър и лежи на една поговорка – „Интереса клати феса“. А сега липсата на интерес, феса (държавата) клати нас производителите!

Валери Цеков, пчелар от с. Старопатица
valeri_staropatica@abv.bg