Резюме
НА РАЗШИРЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА УС И КС НА СБП

На 19.04.2010 г. в гр. София, в „Дома на запасните офицери”, на бул. „Хр. Ботев 48, от 13 часа, по предварително обявен дневен ред се проведе първото разширено заседание на УС и КС на новоучредения „Съюз на българските пчелари” /СБП/. От общо 20 души членове на УС и КС присъстваха 17 души, трима от членовете на УС отсъстваха по уважителни причини.
Гости на събранието бяха многоуважаваните научни работници в областта на пчеларството: проф. Кънчо Кънчев- председател на ННАП, д-р Боян Първулов, проф. Георги Цанков, проф. д-р Мария Чучкова, д-р Ангел Грънчаров, д-р Иван Панчев - представител на фирма „Примавет”, както и пчелари, всичко 32 души.
Председателят на УС инж.Михаил Михайлов обяви, че документите за регистрация на СБП са готови и същия ден ще бъдат внесени в СГС. Учредителният протокол, съставен от Тихомир Стоицов и приетият Устав на СБП са качени в Интернет и достъпни за изтегляне от следните сайтове: http://www.ubb.hit.bg (сайт на СБП) и http://www.nectar.hit.bg ( сайт на ПКО Агрокооп “Нектар” – София, в меню: Главна ). Направени са публикации във вестниците за учредяване на СБП и покана за членство на всички пчелари-производители на пчелен мед и пчелни продукти
Председателят на УС направи отчет на приходите и разходите по учредяването и регистрацията на СБП. Общо постъпили приходи от дарение и встъпителен членски внос от членовете на работната група 550 лв., направени разходи 120 лв.
Приет бе „Правилник за работа на УС” и взето решение да се публикуват всички решения от заседанията на УС, които ще се провеждат веднъж на тримесечие, като интервалът между две заседания може да е до 6 месеца. Всеки член на УС трябва да има електронна поща, по която да му се праща покана за следващо заседание седем дена преди провеждането му с обявен дневен ред, изготвен от оперативното ръководство, в което влизат председателят, зам.председателят и техническият секретар. Извън заседанията членовете на УС поддържат връзка помежду си по телефон, GSM, електронна поща или лично.
Изградени бяха 8 комисии от по 3 души, оглавени от водещи учени-специалисти в съответните направления:
I. Качеството на пчелните майки и отводки. Разработване на технологии, позволяващи целогодишно отглеждане на силни пчелни семейства.
Проф.Кънчо Кънчев - председател, д-р Ангел Грънчаров и Кирил Цветанов от КС,
II. Здравеопазването на пчелите и провеждането на профилактичните прегледи.
Д-р Боян Първулов -председател, д-р Иван Панчев, Димитър Бонев от УС;
III. Пчелната паша и осигуряване на медоносна растителност.
Проф. Георги Цанков-председател, Георги Тодоров и Иван Терзийски от УС;
IV. Качеството на меда и другите пчелни продукти. Безопасността на пчелните продукти – добрите пчеларски практики.
Инж.Илия Цонев-председател, Георги Асенов от УС и Георги Георгиев от КС;
V. Екология и биологично пчеларство.
Проф. Мария Чучкова – председател, Димо Димов, Георги Бодуров от УС;
VI. Пчеларските програми и еврофондове. Субсидирането на пчеларите, вкл. и за пчелоопрашване.
Симеон Тодоров-председател, Даниела Челебиева от УС, Костадин Якофов от КС;
VII. Промени в нормативната уредба.
Цачо Присадашки, - председател, Цано Златев от КС, Янко Янков от УС;
VIII. Контакти с министерствата,международно сътрудничество, организационна и рекламна дейност.
инж. М. Михайлов –председател, Кирил Киров и Тихомир Стоицов, тримата от УС.
Проф. Кънчо Кънчев призова комисиите да заработят веднага и непосредствено след регистрацията, да се изпратят писма до МЗХ и МОСВ. Йордан Джерикаров настоя да се организира среща с МЗХ и МОСВ. Георги Тодоров подчерта, че трябва да се настоява пред МЗХ и МОСВ за субсидиране на всяко пчелно семейство заради опрашване. Манол Тодоров отбеляза, че основна грешка на МЗХ е това, че пчелите не са третирани като животни. Д-р Боян Първулов сподели, че на въпроса, има научен съвет по земеделие, а в него няма специалисти по пчеларство, зам.министърът на МЗХ е отговорил: ”С удоволствие, но се обединете!”
Обсъдени бяха организационни въпроси във връзка с попълване на „заявление за членство в СБП” и анкетна карта, събиране на встъпителната вноска и членския внос, което ще започне веднага след приключване на регистрацията на СБП в СГС и обявяване на банковата сметка. Ще се съдейства за създаване на нови дружества. и подпомагане на пчеларите в дружествата за закупуване на препарати и захар на преференциални цени. Разширеното заседание бе закрито в 15 часа.
От УС
Ето работен вариант на Предложението на комисията, предложен на заседанието на УС, проведено на 22.05.2010 г. в гр. София:

ПЧЕЛАРСКИТЕ ПРОГРАМИ И ЕВРОФОНДОВЕ. СУБСИДИРАНЕ НА ПЧЕЛАРИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЗА ПЧЕЛООПРАШВАНЕ.

Мотиви за субсидиране на пчелните семейства за пчелоопрашване.

Излизащата извън нормите смъртност на пчелите предизвиква загриженост не само сред пчеларите, учените и обществеността в „държавите производителки”. Напоследък това опасение е споделено и от властите, фирмите в агробизнеса и хранително-вкусовата промишленост в много страни. Тезата, че по-нататъшно намаляване на броя на пчелите и другите опрашващи насекоми неминуемо ще доведе до спад в производството на много видове храни и до по-високи цени за тях, до изостряне на социалните и икономически проблеми на екологичната катастрофа и вече не се възприема като банална фантазия.

Според учените от Университета в Гьотинген (Германия) и Университета в Калифорния (САЩ), от пчелите и други опрашващи зависи опрашването на 115 селскостопански култури. От 87 от най-важните хранителни култури, 13 са зависими изцяло от опрашващите насекоми, 30 - в голяма и 27 - в умерена степен. Като цяло, благодарение на опрашващите насекоми, в 200 страни по света се произвежда 35% от хранителните култури.

Германските и френските специалисти оценяват приноса на опрашващите насекоми в производството на храни в света на 153 милиарда евро. От тази сума 50 милиарда се падат на зеленчуците, 50 - на плодовете, 39 - за маслодайните култури.

В Съединените щати приноса на медоносните пчели за опрашването се изчислява на 14,5 млрд. щатски долара, в Канада - до 1,5 млрд. долара, в Англия - на 800 млн. лири стерлинги.

Прогнозира се, че изчезването „крилатите работници” ще нанесе вреди на потребителите за 190-350 млрд. евро. Страните-членки на ЕС, в този случай, ще пострадат повече от други.

Според Международната федерация на асоциациите на пчеларите („Apimondia”), от съществуващите в страните от ЕС 13,6 милиона пчелни семейства през 2008 г. са загинали 30%.

При такива високи загуби Европейското пчеларство може да изчезне напълно в рамките на следващите 8-10 години, заяви в интервю с кореспондент на информационна агенция „Ройтерс” председателя на Постоянната комисия по пчеловъдни технологии и на „Apimondia” Жил Ратиа (Jilles Ratia). Докато в предишни години такова високо ниво на загуба на пчели е наблюдавано само в южната част на Франция, сега подобно явление се появява в Италия и Германия. В Словения, загубата е близо до 50%, а в някои райони в южната част на Германия - до 80%.

Значителни са загубите на пчели в Съединените щати (40%), Канада (27%), Турция, Аржентина, Уругвай, Бразилия, Китай, Австралия и Япония. Според Министерството на земеделието на Япония, редовните загуба на пчели на нивото на 2008 г., „подкопават основите на японската пчеларство”.

Повечето пчелари считат, че масовата загуба на пчели е пряк резултат от съвременните методи на отглеждане, както и от използването на мощни нови пестициди за културите, особено за слънчоглед, царевица и репица.

Резолюцията на Европейския парламент от 20 ноември 2008 г. препоръчва на изпълнителния орган на ЕС - Европейската комисия:

* Да разшири научните изследвания, свързани с болестите и паразитите по пчелите и други фактори, причинявайки смъртта им, да увеличи бюджетните средства за тази цел;
* Да проведе изследвания за определяне на възможните връзки между масова смърт на пчелите и използването на пестициди от групата на неоникотиноидите: тиаметоксан, имидаклоприд, клотианидин, фипронил;
* Да създаде механизъм за финансово подпомагане на пчеларите, които са в трудна позиция, да препоръча на страните - членки на ЕС в най-кратки срокове да оказват помощ на пчеловъдния сектор;
* Да направи по-строги тестове за бактериите на американския молец (причинител на една от най-опасните болести по пчелите) при внасянето на пчелни продукти от трети страни в страните - членки на ЕС;
* Да продължи с разработването на нормативни актове на ЕС, вземащи под внимание защитата на здравето на пчелите, както и пускането на пазара на пчелните продукти, да взема предвид възможните икономически последици за този отрасъл от култивацията в ЕС на генетично модифицирани растения.

В много страни, учените и обществото се опитват да устоят на непосредствената заплаха, чрез разгръщане на мащабна кампания за опазване на пчелите.

СБП счита, че Тригодишната Национална програма по пчеларство не подпомага пчеларите, а облагодетелства фирмите, обслужващи сектора. Средствата по нея са крайно недостатъчни, стига се до парадокса да искаш да отглеждаш пчелни семейства, да си одобрен за отводки, а да нямаш субсидии за кошери, парите да свършват за няколко часа след отваряне на Програмата. Иска се декларация, че са третирани пчелите срещу вароатоза в края на м.август, т.е. преди да са снети магазините. Не е редно също да се искат удостоверения за липса на задължения към НАП в края на м. август. Затова настояваме сроковете за кандидатстване по европрограмите да са съобразени със сезонната натовареност на пчеларите, подаване на заявленията за кандидатстване да стават в периода до 31.03., а на заявленията за плащане след 1.10. Крайно неудобно за пчеларите е да подават заявленията за плащане в РРА, а не в ОРА. С цел намаляване на бюрокрацията СБП препоръчва, когато се стартира една многогодишна програма, да не се изисква на втората година да се представят копия на вече предоставени документи и то в няколко екземпляра. Да се осигурят ксерокси на съответните служби, които да копират нужните им документи и да слагат печат „вярно с оригинала” и подпис.

Концепция за оцеляване и развитие на сектор Пчеларство.

І. С цел запазване на съществуващите пчелни семейства СБП иска Правителството на РБългария да осигури: Субсидия на всяко регистрирано в РВМС пчелно семейство за опрашване в размер на 40 лв. годишно или 1/6 от минималната работна заплата в страната.
(Това може да стане като се създаде например фонд „Пчеларство” чрез заделяне на 10 % от средствата за дка обработваема площ, т.е. около 40 мнл. лева годишно, от тях 20 млн от ЕС и останалите от националния бюджет. В България в момента се отглеждат 700 000 пчелни семейства* 40 лв.= 28 млн. лева годишно.)
ІІ. С цел опазване на пчелните семейства от болести страната да се районира, да се обучат пчелари-проверители, на които Общинските служби по земеделие и гори да възложат в кои населени места да проверяват пчелите, като се обхванат всички населени места, да се заплаща по 1 лв. на пчелно семейство или общо 700 000 лв.
ІІІ. С цел развиване на сектор Пчеларство на всеки регистриран земеделски производител, който желае да отглежда пчели, да се предоставя терен извън населено място, да се отпускат субсидии за ограждане на терена и изграждане на прозводствена база с помещения за центрофугиране, съхраняване на пчеларския инвентар и почивка на пчеларя, за прекарване на ток и вода, за.закупуване на пчелни семейства, кошери, центрофуга, разпечатваща машина и др.

СБП е за публично обсъждане на всеки проект за Програма по пчеларство. СБП работи съвместно с ННАП.