За генно модифицираните храни се говори много и се казва малко. Повечето хора са на мнение, че въпреки успокоителните доклади на учените, забъркването в генетиката на растенията и животните, може да доведе до неподозирани здравословни проблеми на човечеството, да намали биоразнообразието или да предизвика развитието на супербактерии, устойчиви на антибиотици.

Въпреки това повечето хора са убедени, че успешно избягват генно модифицираните храни и никога не са ги консумирали. Наличието някъде на посеви с генно модифицирана соя или царевица не ги притеснява особено. Реалността обаче е друга. В Съединените щати и Канада тези храни са вече в масовата употреба и се консумират всеки ден. Веднъж пуснати в природата модифицираните гени не могат да бъдат контролирани. Те се разпространяват и върху естествените посеви и отглеждането на чисти “био” култури става изключително трудно да не кажем невъзможно.
Още по-сложна е ситуацията с пчеларството. Няма как да бъдат спряни пчелите да събират нектар и прашец от генномодифицираните посеви с рапица, люцерна или соя. Това означава, че и в меда ще се съдържа прашец на генно модифицирани растения. Именно този факт прави меда граничен случай, когато става въпрос за законодателното задължение на етикета на хранителните продукти да е посочено, че съдържат генно модифицирани организми.

В законодателството също така, не се предвижда как пчеларите, които развиват биологично пчеларство, ще бъдат предпазени от генно модифицираните посеви или поне иформирани, къде ще има такива посеви.

Да не говорим, че няма достатъчно изследвания как се отразява на човешкото здраве мед от генно модифицирани растения.

Въпреки протестите на природозащитни и потребителски организации, които получиха широка обществена подкрепа, генно модифицираните организми, ще бъдат разрешени в България. Лошото е, че веднъж попаднали в природата, дори след време да бъдат забранени, последствията, които ще предизвикат в околната среда, няма да бъдат обратими.