Начало / Обучение / Забравят ли пчелите?

Забравят ли пчелите?

Почти безпогрешното откриване на собствения кошер сред много други, свидетелства за достатъчно добре развита памет при медоносните пчели. Тъй като пчелите използват далечни и близки ориентири, запомнят цвета и формата на кошера, при пчелите се изработва рефлекс за местоположението на гнездото още след първото излитане. При следващите напускания, за 3-5 пъти рефлексът се затвърждава, и се счита, че пчелите запомнят местоположението на кошера за цял живот.

В някои случаи, пчелите могат да се преориентират да долитат до друго място, като например:

транспортиране на дълги разстояния;
смяна на местоположението след презимуване;
постепенно пренасяне на семейството в пчелина или рязко преместване на разстояние от 1 до 30 метра в кошери, които са много по-различни от останалите по форма и цвят;
скитане на пчелите в пчелина. В резултат на нарушена способност за ориентиране, пчелите могат да долетят и да се преселят в друго семейство, и да се връщат само при него;
третиране на пчелите с диазотен оксид или други сънотворни вещества;
роене.

Но фактът, че пчелите не долитат на предходното местоположение на гнездото, съвсем не означава, че са го забравили. По определени причини, рефлексът за новото място преобладава над рефлекса за старото място. В последствие е възможно рефлексът за старото място напълно да изчезне.

Най-ясно, това може да се види при роящите се пчели. При роене, когато част от пчелите изоставят гнездото си, те забравят старото си място и остават в новия кошер, дори ако той се постави в непосредствена близост до стария. Изкуствено отделен рой се държи по подобен начин. Способността веднага да забравят старото си място, е характерна и за пчели, които излитат от гнездото.

Роящите се пчели, преди да напуснат гнездото, стоят безучастно в кошера за известно време. Може да се допусне, че по време на неактивното им състояние, рефлексът се потиска. Но следващият факт ще остави под съмнение тази мисъл. Към естествения рояк, по време на неговото излитане и полет, често се присъединяват пчели както от своя, така и от съседните кошери. Рояк, оставащ на открито за по-дълго време, може да се увеличи с 1-2 кг. за сметка на пчелите, които се присъединяват. Те са се намирали в активно работно състояние и не са стояли бездейно в кошера, но присъединявайки се към роящите се пчели, стават подобни на тях.

Склонни сме да вярваме, че причината за „забравяне” на старото място при рояка пчели, е заложеният природен инстинкт за размножаване. В тези пчели протича преструктуриране на процесите на неврално ниво. При тях се наблюдава повишена трудоспособност: започват бързо да възстановяват гнездото, отглеждат пило и складират храна на нови места. Незавръщането на старото място се явява звено от този процес.

Така например, по данни от литературата е известно, че осата, без да има никакви навици, инстинктивно намира плячка – медоносната пчела, никога не я бърка с насекоми от друг вид и я обезврежда, без тя самата да бъде ужилена. Отделя капчицата мед от меденото стомахче на пчелата, с който храни ларвите си, изкопава дупка в земята, която след това открива сред хилядите други, прави още много подобни неща, с които изненадва наблюдателя. Колко умно и способно е това насекомо! В същото време, за това осата няма никакви заслуги. Поведенческите особености и последователността от действия са естествено заложени в гените й и нищо не може да наруши тази закономерност на събитията. Пчелата се намира на по-високо ниво на развитие от осата, но вродените рефлекси са присъщи и на едните и на другите.

За да се изясни дали роящите се пчели забравят мястото на семейството, от което са излетели, е проведен следният опит: от пчелина се е отделил естествен рояк и се е настанил на едно дърво. Той бил отстранен и заселен на 15 м. от семейството, от което е излетял, а част от пчелите на рояка, били маркирани и пуснати на още 15 м. от кошера, в който роякът бил заселен. Всички маркирани пчели се върнали в кошера, от който роякът е излетял. Това означава, че през този период, пчелите добре помнят старото място, и роякът, в който няма майка, се връща там. През първия ден, в новия кошер са открити 2 маркирани пчели, които все пак са се върнали към своя кошер. След три дни, когато пчелите облетели новото място, други 10 пчели били маркирани с друг цвят и пуснати на 15 м. от кошера. Всички пчели бързо се върнали на новото място. След това отново били пуснати 10 пчели на същото разстояние, но кошерът с рояка бил отместен настрани. След 2 минути всички пчели се върнали в семейство, което било в съседство с рояка. Когато и новото семейство било преместено, 5 от 10 пуснати пчели долетели в друго съседно семейство, на 6 м. от мястото, на което по-рано е бил рояка. А в семейството, от което се е отделил рояка, били намерени 2 от пчелите.

Това потвърждава факта, че дори след като излетят и привикнат към новия кошер, пчелите помнят старото си място и се завръщат при него, ако за това има съответстващи условия. Това, че след презимуване пчелите не се връщат на старото място, не означава, че са го забравили: изработил се е нов рефлекс, който доминира над стария. Изводи:

Смята се, че пчелите помнят местонахождението на гнездото през целия си живот.
Има определени причини, при които пчелите могат да се приучат да долитат на друго място.
При такова приучване, пчелите не забравят старото място, а рефлексът за новото място доминира над рефлекса за старото.
Причината пчелите да „забравят” мястото, от което са излетели по-рано, може да е преструктуриране на процесите на неврално ниво, каквото е изменението на местата с привличащи стимули.

Източник: http://pchelovodstvo-dlya-nachinayuschih.ru/

Повече за admin

n

Коментирай

Е-пощата ви няма да бъде разгласявана.Маркираните полета са задължителни за попълване. *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Върни се горе ^