Начало / Обучение / Кои са билките, които е задължително да присъстват на вашия пчелин?

Кои са билките, които е задължително да присъстват на вашия пчелин?

маточина
Маточина

Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, растящо в южна Европа и Средиземноморието.За нейна родина се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка.
На височна достига 70-150 cm. Листата имат лека миризма на лимон. В края на лятото се появяват малки цветове, пълни с нектар. Те привличат пчели, откъдето идва и наименованието Melissa (гр. „пчела“). Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места из цялата страна.
Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора.
Използва се при приготвяне на болета, ликьори. Не бива да се смесва със силни подправки като мента, индийско орехче, джинджифил.

градински чай
Градински чай (салвия)
Градинският чай или салвия (Salvia officinalis) е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове, растящ в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка.
Той се отглежда много като подправка и билка и понякога може да се обърка с някои близки видове. „Салвия“ (Salvia) е името на рода, към който принадлежи и градинският чай.
Приложенията и ползите, които му се приписват, са много и разнообразни и често се споделят с близките му видове. Употребите на градинския чай са:
• Чайове, запарки и отвари, за които се смята, че имат успокоително действие и подпомагат храносмилането;
• консервиращи овкусявания, например на сирене;
• като подправка в готвенето.
В някои части на Европа, особено на Балканите, градинският чай се отглежда и за получаване на етерично масло, въпреки че обикновено в тези случаи заедно с него се събират и обработват и други сродни видове като Salvia triloba.
ментаМента

Мента
Мента -Действие и приложение
Мента се използва при лечение на болки в стомаха, болки в гърдите /под формата на чай/. Здравият, остър вкус и аромат на мента понякога се използва като лек деконгестант за заболявания като настинка. Ментовият чай е силен диуретик.
Мента се употребява като антипруритик /облекчава сърбежа/, особено при лечение ухапване на насекоми /често заедно с камфор/. Ментоловото масло помага срещу гадене, метеоризъм (газове в червата).

Мента възвръща апетита, успокоява спазмите в храносмилателните пътища. Трябва да се приема в малки дози /в чай например/. Мента е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, хроничен панкреатит, жлъчнокаменна болест, разстройство, има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Мента се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо. Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания.
Ментата (Mentha) е род на цъфтящи растения от семейството Устноцветни , който не е ясно обособен, броят на видовете варира от 13 до 18. Хибридизацията между някои от видовете се случва естествено. Листата са продълговати, копиевидни и подредени в срещуположни двойки. Цветът им варира от тъмно зелено и сиво-зелено до лилаво, синьо, а понякога и бледо жълто. Надземните части на растението съдържат етерично масло,чиято главна съставна част е ментол. Плодът представлява малка, суха капсула, съдържаща от едно до четири семена. Ментовите растения достигат височина до 120 см и се разпространяват много бързо. Поради тази тяхна склонност се смятат за агресивна култура.

Мента – Използвани части
Използват се надземните части на билката.
Мента – Начин на употреба
Ментовите капки (тинктура) се пият по 20-40, 2-4 пъти дневно. Две супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 грама вряла вода. Запарката се прецежда и се пие 3-4 пъти дневно по 150 грама, преди ядене.
Мента -Лечебни съставки
Ментата съдържа до 2% етерично масло, в състава на което влизат ментол, естери на изовалериановата киселина, терпени, ментон, алдехиди, амилов алкохол, дъбилни вещества, смоли ензими, урсолова киселина, хесперидин, каротин, минерални соли (много калций, магнезий и желязо), каротин и др.
Мента – Къде се среща?
Растенията от родaна Ментата са широко разпространени и могат да бъдат намерени в различни географски ширини, като растат най-добре във влажни почви. Родът е разпространен в цяла Европа, Африка, Азия, Австралия и Северна Америка.
l(лавандула

Лавандула

Лавандула има успокояващо нервната система действие, лавандула премахва спазмите на гладката мускулатура, има и болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.

Лавандула се използва при нервна възбуда, лавандула се използва и при неврастения, тя е полезна при безсъние. Други случаи в които се използва лавандула са главоболие и невроза. Лавандула се прилага се в народната медицина при стомашно-чревни колики, при газове в червата. Външно под формата на бани лавандулата действува успокояващо. Етеричното масло, приложено върху кожата, има дразнещо (ревулзивно) действие, зачервява кожата и успокоява ревматични и невралгични болки. Цветовете на лавандулата са добро средство за предпазване на дрехите от молци.
Лавандула е силно разклонен, 30 – 80 см висок полухраст с многобройни възходящи или изправени стъбла. Цветоносните клонки са четириръбести, в основата гъсто облистени, нагоре с дълго безлистно междувъзлие и на върха с класовидно съцветие. Листата са срещуположни, приседнали, продълговато линейни, 2 – 6 см дълги и 2 – 6 мм широки, целокрайни, сивозелени, с подвити ръбове. Цветовете са синьовиолетови, събрани по 6 – 10 в лъжливи прешлени, образуващи прекъснати класовидни съцветия. Чашката е тръбеста, петделна, синьо оцветена. Венчето е двуустно, с горна двуделна и долна триделна устна. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти юли – август.
Използват се цветовете (Flores Lavandulae) и полученото от тях. етерично масло (Oleum Lavandulae).
Лавандула съдържа около 3% етерично масло, основни съставки, на което са естери на алкохола линалоол и главно линалилацетат (30 – 60%), придаващ характерната приятна миризма. Освен това в маслото се съдържат борнеол, цинеол, гераниол и други терпени. Наред с етеричното масло в дрогата се съдържат до 12% танини, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли и др.
За вътрешна употреба лавандулата се използва под формата на запарка, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Лавандула – Къде се среща?
Лавандула се отглежда се главно в Карловско и Казанлъшко, а също и в други райони на страната с надморска височина до 1000 м.

мащерка

Мащерка
Thymus Serpyllum
Мащерка – Действие и приложение:
Етеричното масло на мащерката е съставено от 20-54% тимол. Тимолът е антисептик и е основната активна съставка в Листерин /Listerine/ вода за уста. Мащерката се използва срещу гъбични инфекции. Тя служи като природен дезинфектант. Преди появата на съвременните антибиотици, тя е била използвана за лечебни превръзки.

Като лекарство, мащерка се използва за респираторни инфекции, кашлица и бронхит – под формата на тинктура, билков чай, мехлем, сироп или чрез вдишване на пара. Тъй като мащерката е антисептична, сварена във вода и охладена, е много ефективена срещу възпаление на гърлото.

Възпалението обикновено изчезва до четири – пет дни. Тимолът и други летливи компоненти, които се съдържатв листата на мащерката са липидо-разтворими и оказват антимикробно дейстие. В традиционната ямайски практика след раждане се дава чай от мащерка на майката. Окситоцинът предизвиква контракции на матката и по-бърза доставка на плацентата . Мащерката има дезодориращо и дезинфекционно действие.

Тя действа антисептично и помага срещу възпаления по кожата. Мащерката отваря порите и регулира дейността на мастните жлези. Бани направени с мащерка лекуват заболявания на дихателните пътища и действат успокояващо на нервната система. Компреси с мащерка са подходящи за мазна кожа. При изпотяване на краката и дланите се прави запарка с мащерка. При екземи, гнойни пъпки и сърбежи се използва крем от мащерка.
Мащерката е от около 300-400 вида ароматни тревисти растения от семейство Устноцветни, растящо в Европа, Азия и Северна Америка. Мащерката е многогодишно полухрастовидно растение . Стъблата му са тънки, на височина достига до 50-60см, листата са зелени и са подредени в срещуположни двойки. На форма са овални, малки и ненарязани, между 4 и 20 мм на дължина. Цветовете са в гъсти терминални съцветия. Представляват неравни чашки с цепната долна устна и триделна горна устна. Венчето е дълго 4-10 мм, тубуларно, цветовете са бледолилави до бели. Тя може да се размножава чрез семена, издънки или чрез разделяне на вкоренени часи на растението. Мащерката най-добре вирее в горещи, слънчеви места с добре дренирана почва. Обикновено се засажда през пролетта, и след това расте целогодишно. Някои сортове мащерка могат да устоят на отрицателни зимни температури. Диворастяща мащерка се среща в планинските възвишения .

Древните египтяни са използвали мащерка за балсамиране. Древните гърци са я използвали в техните бани и са я изгаряли като тамян в храмовете си, вярвайки, че тя е източник на смелост. Смятало се е, че разпространението на мащерка в цяла Европа е благодарение на римляните, тъй като те се използват за пречистване на стаите си и да „даде ароматен вкус на сирене и ликьори.“
Използват се цъфтящите надземни части на растението
• Компрес от мащерка: Една супена лъжица изсушени листа и цвят се залива с около 300-400 г вряща вода и се оставя да кисне 15 минути.
• Крем с мащерка: Засегнатите участъци се мажат вечер след почистване. Кремът се приготвя от 1 чаена лъжичка мащерка, 1 чаена чаша вода, 50 грама безсолна свинска мас и 10 грама прясно масло. Мащерката се запарва във водата и се оставя да кисне покрита 30 минути. После се прецежда. Маста и маслото се топят заедно на водна баня при постоянно бъркане. Долива се отново затоплената отвара от мащерката. Сместа се държи добре затворена в порцеланов съд на хладно.
• Запарка от мащерка: Една шепа от изсушената билка се залива с един литър вряла вода и се оставя да престои така една нощ, след което се прецежда. Краката и ръцете се потапят многократно в течността.
• Чай от мащерка: чаена лъжица се залива с 200 мл. вряла вода и се запарва 5-10 мин.
Мащерка – Лечебни съставки:
Мащерката е богата на етерично масло, тимол, флавонови гликозиди, минерални соли, дъбилни вещества и др.
Мащерка – Къде се среща?

Мащерката най-добре вирее в горещите, слънчеви места с добре дренирана почва. Обикновено се засажда през пролетта и след това расте целогодишно. Някои сортове мащерка могат да устоят на отрицателни зимни температури. Диворастящата мащерка се среща и в планинските възвишения.

Повече за admin

n

Коментирай

Е-пощата ви няма да бъде разгласявана.Маркираните полета са задължителни за попълване. *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Върни се горе ^