Поради изключителната важност на споменатите проблеми публикуваме статията на Данаил Георгиев от вестник „Пчела и Кошер“.
В медиите беше широко отразен „успехът” на постигнатите усвоени средства в размер на 73% от „ Програма по пчеларство 2008-2010”. Всеки е наясно с имената на тези, които имат ”заслуга”за този процент, но не стана ясно на кого дължим не усвояването на останалите над 2 000 000. Ако заслужилите” за усвоените средства и виновните за неусвоените средства са едни и същи лица, то коя квалификация е по-вярна , че са „заслужили „ или че са „виновни”? В условията на криза и ограничени средства за подпомагане на пчеларството, това са окончателно загубени пари. Наред с усвоените са цитирани и договорираните 98% от средствата, но висшия мениджмънт на служителите от ДФ „Земеделие” и пчеларските организации трябваше да предвиди този голям процент разминаване на договориране и изпълнение, и да приложи подходящи мерки в тази насока.
В програмата са заделени средства, за популяризиране на пчелния мед и други „интересни” дейности. Това е недопустимо, тъй като ако повишената консумация на пчелни продукти е национална програма, то средствата за популяризирането им трябва да имат друг източник, а не да бъдат за сметка на част от средствата за пчеларите- производители на пчелни продукти. Когато Държавата води национална политика против тютюнопушенето, средствата за нея не се вземат от фонд „Тютюн”…
Новата тригодишна програма отново предоставя изкуствени условия за усвояване на средства с регистрация на земеделски производител непосредствено преди кандидатстване и заличаване на регистрацията им след получаване на субсидията. И как тази програма ще развие пчеларството в България , след като в по-голямата си част възползвалите се от нея единствено ще очакват датата, в която ще могат да реализират добра печалба от продажба на придобитото??? Може да се отбележи, че за съжаление и новата програма е създадена да обслужва преди всичко интересите на определени организации. Политиката на N-те на брой пчеларски организации за задоволяване на определени интереси, не е оправдание за липсата на последователна държавна политика относно пчеларството в България.
За новата тригодишна програма държавата е отделила 11 015 000 лева /и още толкова ЕС/. Ако регламентите на ЕС задължават изпълнение на подобна програма, то нека държавата да отдели определена малка сума, с която да бъдат удовлетворени личните интереси на майкопроизводители, пчеларски организации и друг тесен кръг заинтересовани лица. Като се има предвид, че броят на пчелните семейства намалява с всяка изминала година и високата осигурителна тежест не заинтересова много пчелари да се регистрират като земеделски производители, то останалите около 11 000 000 лева биха били достатъчни за разпределелението на 20-40 лева годишна субсидия на брой пчелно семейство. Подобна практика доказано работи и показва добри резултати при други видове животни. Предлагането на пчелни майки и отводки ще бъде на пазарен принцип и няма да се създават непазарни и изкуствени условия за търговия на пчелни майки и отводки, които за цената си би трябвало да носят мед от България, злато от Аляска и диаманти от ЮАР…
При тежкото състояние, в което се намира здравеопазването, управляващите декларираха, че през 2011г. парите за здраве ще се разпределят за здраве. Логично е пчеларството да се развива , когато парите се разпределят на пчеларите, а не за реклами и развитие преди всичко на майкопроизводството. При предлаганите тригодишни програми парите първо постъпват в търговците, а след това евентуално една част се връща на пчеларите. Пчеларството ще се развива само и единствено, когато парите се дават на пчеларите и след това от тях на майкопроизводители и търговци. Няма нищо лошо в това подобни програми да се именуват за развитие на майкопроизводството. Още повече, че след „Програма 2008-2010 пчелните семейства намаляха с 54 000 броя, а се разви количествено майкопроизводство. „Фирмена тайна” е, че свободно се предлагат отводки с племенни майки/ и собствени, с по добри качества от племенните майки/ на цена 50-60 лева, които качествено и количествено превъзхождат предлаганите от лицензирани търговци на цена 110 лева. Подобна търговия не може да бъде ограничена със „Закона за пчеларство” и „Закона за ВМД”, тъй като нелогичните закони, създаващи нелогични правила водят само и единствено до логични последствия. Нека гласно да се заяви, че при пчелин с определен брой пчелни семейства /примерно 100/ , ако обикновения пчелар си осигурява приход от 15 000 лева, то „майкопроизводител на отводки” си осигурява програмно гарантирани 3-4 пъти повече.
От гореизложеното следват няколко въпроса
- Защо се прилагат абсурдни програми, които остават след себе си милиони левове неусвоени средства и доказано не развиват пчеларството?
- Приложимо ли е в България разпределянето на средства под формата на субсидия на брой кошер? Ако не е приложимо – защо? Ако е приложимо- кои са причините да не е осъществено и кои са противниците за подобно субсидиране?
Въпросите от настоящето писмо , са отправени и към пчеларските организации, но към тях са риторични, тъй като „Титаник” отдавна е потънал, а те още плават на него…
В заключение, ще цитирам части от едно писмо, написано преди почти година на 22. 02.2010 г. до един от председателите на един от многото пчеларски съюзи:”Дейността на браншовите организации и служителите от МЗХ/ДФ „Земеделие”/, които разработват новата програма може да се оприличи с използването на стерилна спринцовка при евтаназията. След като „милеещите” за пчеларството лица ни водят към евтаназия., няма значение дали ще ни инжектират със стерилна или нестерилна спринцовка. Козметичните промени на настоящата Програма са само различни спринцовки. Ако „Програма 2011-2013” предложи нещо различно от субсидия на брой кошер, то при нейното изпълнение ще се убедите, че била нищо ново в неизвестното”.” Няма нищо по жално от това една грешка да се поправя с друга грешка…”
p.s./Нищо лично/ Относно майкопроизводителите. Прочитайки настоящото писмо, майкопроизводителите само могат да подкрепят различни от тригодишните програми мерки за развитие на пчеларството, тъй като освен тяхното лоби в Министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие” те не могат да просъществуват без пчеларите. Ако въпросът е бил да се „ излъжем и усвоим” някой лев- хубаво, но какво следва когато лобито пропадне или пчеларството се минимизира до ниво под албано-камбоджанското…
p.s./Нищо лично/ Относно N-те на брой пчеларски организации.За мое съжаление при сформирането на новия „обединяващ” пчеларски съюз отново бях лош пророк.Председателите на сегашните организации трябва да се споразумеят за създаване на общ съюз и за закриване на старите. А това никога няма да стане породи следните причини:
-действащата нормативна уредба предразполага към всякакви волности и пълен безпорядък;
-повечето от представителите на висшия мениджмънт в пчеларството не споделят ценностната система на 99% от пчеларите в България;
. и не на последно място, повечето от председателите на съществуващите пчеларски съюзи и близките до тях сподвижници живеят с убеждението, че са на заеманите от тях постове подобно на патриарх Максим- ще ги освободят когато господ си ги прибере…
Данаил Георгиев – Враца
Пчела и кошер брой 295/26.01.2011г./
