Как работят субсидиите?
Субсидията е държавна помощ за даден отрасъл, чрез която на практика държавата се намесва в свободния пазар, давайки конкурентно предимство на субсидираните.
Получавайки субсидия фермерите могат да си позволят да продават на по-ниски цени, а това е и интересът на държавата и обществото. Чрез субсидията държавата и обществото целят да насърчат производството на фермерите за да може те да продължават да се занимават със своята дейност.
Идеята е, да се стимулират производства, от които обществото има нужда, но те се оказват икономически нерентабилни и производителите нямат интерес да се захващат с тях. Например производството на пшеница крие много рискове, трудоемко е, а печалбите са сравнително ниски. Производителите, пресмятайки възможните печалби, биха се насочили другаде и може да се окаже, че на пазара ще се появи голямо търсене на пшеница, но няма да има предлагане. Би се стигнало до криза. За да се избегнат такива ситуации, особено със стоки с критично значение, държавата се намесва като частично регулира пазара.
На пръв поглед това е добра идея, но тук се стига до въпроса, за кого е предназначена субсидията. Ако държавата субсидира всички свои фермери от дадено производство, то те ще получат конкурентно предимство само спрямо своите конкуренти от чужбина и това би било добре за сектора и за страната като цяло.
На практика обаче не се получава така, защото обикновено не се субсидират всички. По този начин държавата започва да се намесва в частния бизнес.
Фермерите стават зависими от държавата.
За да излезе на пазара даден фермер, той трябва да бъде първо одобрен от държавата за субсидия. В противен случай, той просто няма да може да предложи конкурентна цена и да си покрие разходите. В същото време колегата му, който получава от държавата пари, ще може лесно да направи печалба и да развива бизнеса си. Така, кой ще успее на пазара се решава не от това, кой е по-способен, а от това, кой е одобрен от съответния чиновник.
Това означава, че държавата в лицето на чиновниците, раздаващи субсидиите, решава кого ще допусне в бизнеса и кого не. Това може да става с различни критерии и условия, на които трябва да отговарят кандидатите за субсидия.
По този начин се спира достъпа на нови конкуренти на пазара и всъщност се подпомагат съществуващите вече производители, които стават все по-големи и по-силни.
Крайният ефект от такава държавна политика е, че богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.
Как стоят нещата в сектор пчеларство?
В пчеларството на практика в момента няма субсидии за всички. Средствата по националните програми, които се отпускат, далеч не достигат до масата от дребни пчелари.
Те стигат до производителите на кошери, майки, различни фирми и проекти за обучение и до съвсем малка част от обикновените пчелари, които произвеждат мед. А това води до допълнителен натиск върху производителите и бавното унищожение на пчеларския отрасъл.
В допълнение към това държавата изисква осигуровки и данъци за да се упражнява дейността пчелар.
Осигуровките и субсидиите се явяват като един вид бариера на старта пред начинаещите и дребните производители, каквито са масата пчелари в България.
Но дори пчеларят да се регистрира и да легализира производството си, се оказва, че всъщност няма право да продава цялата си продукция на пазара на дребно, а едва 40% от нея. Останалото е длъжен да даде на преработвателните предприятия според НАРЕДБА № 26 ОТ 14 ОКТОМВРИ 2010 Г. ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДИРЕКТНИ ДОСТАВКИ НА МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД. Още една бариера пред пчеларя, решил да реализира продукцията си на пазарни цени. Спазвайки закона, той е принуден да продаде по-голямата част от меда си на цени, определени от няколко фирми-прекупвачи.
Пчеларите отдавна протестират за субсидии, ходят и се молят на министри и чиновници да им отпуснат пари за да могат да развиват пчеларството.
Но замислете се! ВЪВЕЖДАНЕТО НА СУБСИДИИ САМО ЩЕ СЪСРЕДОТОЧИ ОЩЕ ВЛАСТ В РЪЦЕТЕ НА ДЪРЖАВАТА И МИНИСТЕРСТВОТО, освен ако субсидията не е наистина за ВСИЧКИ, които се занимават с пчеларство!
Да има субсидия за всички обаче, не е в интерес на някои групи със силно лоби. Вече се чуха предложения за критерии, на които трябва да отговарят кандидатите за субсидия: За да получава субсидия пчеларят трябва да има образователен ценз, да е земеделски производител от определен брой години, да има 5 или 10 декара насаждения и други условия, на които един начинаещ или дребен производител не отговаря.
Целта на всичко това е, да може на едни да се дава, а на други не и по този начин държавният чиновник да решава често пъти под влиянието на подкупи, симпатии и връзки.
Не е ли по-добре вместо за субсидии да настояваме за облекчени условия за износ, продажба на дребно, безплатно тестване на меда в лаборатории и чак тогава за евентуална субсидия на кошер, но само при условие, че тя се дава на всички, които имат регистрирани кошери без условия?
Мария Русева
